Географски означения

Какво представлява географското означение?

Под географско означение се разбира наименование за произход, географско указание, традиционни наименования за произход.

Наименованието за произход е наименованието на държава, район или определена местност в тази държава, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

Географското указание от своя страна също се свързва с наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

При храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ) се поставя акцент върху техните традиционни аспекти — например начина на производство или състава на продукта, като те не са свързани с конкретен географски регион. Името на продукт, който е регистриран като ХТСХ, го защитава от фалшифициране и злоупотреба.

Не се регистрират пред Патентното ведомство географски означения за:

• земеделски продукти и храни,
• за спиртни напитки;
• за ароматизирани лозаро-винарски продукти.

На какви условия трябва да отговаря географското означение, за да може да бъде регистрирано?

• Знакът, който се използва за географското означение, трябва да идентифицира мястото, от което произхожда продуктът – много от производителите на традиционни български продукти (например като киселото мляко и ракията) използват географско означение и лесно можете да разберете откъде идва продуктът;
• Качествата, характеристиките или репутацията на продукта трябва да се дължат на мястото му на произход – конкретно кисело мляко може да се получи само в региона, от който произхожда, защото кравите пасат определена трева, продуктът е заквасен със специална закваска, която не може да се намери другаде, климатът влияе на процеса на производство и т.н.;
• За да можете да регистрирате географско означение, наименованието не трябва да се е превърнало в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им – напр. хляб „Добруджа“, който се прави в цяла България;
• Наименованието, което избирате, не може да е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растения или порода животни, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;
• Наименованието за географското означение, което избирате, не бива да е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;
• Наименованието не бива да е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение – клиентът да си мисли, че купува една стока, но всъщност да купува конкурентна.

За какъв срок действа регистрацията на географското означение?

Регистрацията на географските означения не е обвързани с за определен срок на действие. Това означава, че закрилата е валидна, докато регистрацията не бъде отменена. Това става, когато престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда, когато се прекрати юридическото лице – единствен ползвател без правоприемство или единственият вписан ползвател на географско означение се откаже от правото си на използване.

Какъв обхват на закрилата на географското означение да избера – национален, европейски или международен?

Географските означения имат териториално действие, което означава, че изключителните правата се предоставят и упражняват само за територията, за която е регистрацията. Има три начина, по които можете да регистрирате географско означение:

• Чрез регистрация в Патентното ведомство в България
• Чрез вписване на защитени наименования за произход или защитени географски указания в „Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ и на храни с традиционно специфичен характер в „Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер“;
• Чрез регистрация в Европейския съюз;
• Чрез регистрация в Световната организация по интелектуална собственост по реда на Лисабонската спогодба